РЕНОВИРАНЕ. ЗАЩО ТРЯБВА ДА ПАЗИМ?
Няма спор, че всички обичат новото и модерното. Всеки мечтае за чисто нов дом без проблемите на старото жилище. Всеки иска да работи в чисто нова, модерна офис сграда с всички удобства на съвременния свят.
Във всичко това няма нищо лошо. Освен, когато разваляме.
Разваляме старото с минало и история, разваляме красивото, със собствен чар и стил, разваляме и събаряме. Това можем.
Световните столици постоянно се разширяват, строят се нови и нови сгради, цели квартали. Но новото винаги ли е по-добро от старото?
Защо изоставяме и не поддържаме? Защо събаряме сгради с история, понякога сгради от национално значение, за да построим на тяхно място офис сграда на тясна еднопосочна уличка в центъра на града, засенчила околните постройки и без достатъчно паркоместа? Защо занемаряваме цели спортни бази, за да построим зали с минимален бюджет, лоша градоустройствена локация или необмислен проект?
Вижте изоставения плувен комплекс "Червено знаме", София. Снимка: mysofia.bg
Ние не можем да пазим, не се грижим за местата, където живеем, работим или просто гостуваме. Занемаряваме сгради, докато не започнат да се рушат с времето и е късно за поправки. Решението не е всички стари сгради в центъра на София да са в окаяно състояние и да чакаме една по една да станат негодни за обитаване. Решението не е и да ги съборим като обявим, че са опасни, за да се построи на тяхно място два пъти по-висока сграда с грозен калкан.
Загуба на градска идентичност, атмосфера и разпознаване. Това е резултатът от нашето безхаберие.
Нека опазим това, което си заслужава, това, което има стойност и история. Ако ние самите поддържаме и реновираме правилно средата, която обитаваме, тя ще бъде много по-различна и приятна.
Минавали ли сте скоро пеша край Военния клуб в София? Забелязвали ли сте как тази уникална сграда е загубила някогашния си блясък? Тя просто е сива, покрита с дебел слой прах. За грозните нови сгради може да обвинявате архитектите. За занемарените и непочистени обществени сгради може да обвиняваме градските управници. За неподдържаните и буквално изоставени жилищни сгради може да виним само нас самите – обитателите. Виновни сме всички.
Можеше ли НДК да запази вечните си каменни настилки и облицовки ако те просто бяха почистени и правилно обработени? Сега на тяхно място „блести“ вече очукан гранитогрес с имитираща камък шарка. Беше ли нужен ремонт за милиони, за да се разбиват старите, но качествени материали, или можеше просто да бъдат реновирани, почистени и, с леки намеси, подновени?
Можеше ли „Къщата с ягодите“ в центъра на София да бъде реставрирана години по-рано и сега да е галерия, музей, библиотека или дори модерна администрация, вписана в историческия облик? В момента тя гние от десетилетия и чака да бъде съборена от частен инвеститор.
Нужно ли е Захарна фабрика в София да е опасна развалина, или може да бъде превърната в съвременно публично пространство с каквато функция се сетите?
А паметникът на Бузлуджа? За който идват туристи от цял свят и са принудени нелегално да се промушват през стърчащи железа и прашни камъни, за да успеят да влязат? (Вижте част от американски ски филм с уникални кадри от снежна Бузлуджа тук ).
Ако вложим средства в реновиране на стойностните сгради, а не в събаряне и изграждане на ново, то инвестицията ще бъде по-малка, а резултатът - по-значим. Не можем да строим евтино върху славното си минало. Трябва да се научим как да интегрираме съвременната среда в старата и архаичната. Разбира се не отричаме, че понякога по-добре е да се освободи пространство за новото. Това подсказва само контекста на средата и ние трябва да се съобразяваме с него.
В централните градски части на цяла Европа новото строителство е сериозно ограничено и е позволено само ако следва строги изисквания за вписване в околната автентична среда.
Крайно време е и у нас това да се случи. Дотогава ние апелираме да разпознаваме и ценим стойностните сгради с история, със значение и собствен стил. Да ги поддържаме и уважаваме, да съумяваме да интегрираме правилно модерната среда в тях.
За да Ви вдъхновим, ще Ви покажем само няколко от стотиците примери за вписване на съвременно пространство в рамките на исторически сгради.
1. ОФИС
Софтуерна компания в сграда на железопътен хотел от 19-ти век.
2. ХОТЕЛ
Бутиков хотел в историческа сграда във Валенсия, Испания.
Хотел в 6 автентитчни сгради в Чайна Таун, Сингапур.
Разказахме Ви за този минималистичен хотел тук
3. БИБЛИОТЕКА
Book club в автентична къща в Китай.
4. ЕДНОФАМИЛНА КЪЩА
Запазване на външните автентични каменни стени на къща в историческото градче Peraleda de la Mata, Испания.
5. АПАРТАМЕНТ
Пример за запазване на автентичната среда при проектиране на ново жилище в Барселона.
6. РЕНОВИРАНА ГРАДСКА ЗОНА
Специално внимание искаме да отделим на комплекс Matadero в Мадрид. Всеки, който е посетил това място, със сигурност е останал впечатлен от замисъла и умелото преобразуване на един исторически животновъден пазар от началото на миналия век в център за съвременно изкуство. Маtadero е не само реконструкция на стари сгради, той е изцяло нов тип обществена среда. Комплексът привлича любители на изкуството, любители на киното, туристи, посетители за спокойна разходка, за социални преживявания. Той е съвкупност от много функции в рамките на исторически сгради и техните прилежащи пространства, преливащи умело към градския парк.
Сградите някак напомнят за руините на Захарна Фабрика в София, и това е един чудесен пример в какво може да се превърне тя и пространствата около нея. Matadero също е далеч от центъра на града, но дори и в делнични дни комплексът е силно посещаван от туристи и е изпълнен с живот и фукнция.
снимки PLAN IDEA
ИЗЛОЖБЕН ХАНГАР 16, MATADERO
КИНО ЦЕНТЪР, MATADERO
